Крепостта Урдовиза – Легендата за Стана Урдовизка – Очарователният китен - място в което ще се влюбиш!

В град Китен се намират останките на крепостта Урдовиза. Името на крепостта има тракийски произход.

Тя е съществувала по времето на Троянската война (12 в. пр.н.е.). Тук е имало пристанище и през античността, и през средновековието. Крепостта е била стратегическа военноморска база.

И в двата залива около полуострова са намерени изобилие от находки.  Намерената керамика е архаическа, класическа и елинистична фрагменти от амфори и червенофирнисови римски съдове.

Край града е открит и надгробен камък от V век преди н.е., с издялан древногръцки надпис.

Най-древните находки са намерени в южния залив и са датирани от преди 2500-1500 г.пр.хр.

Останките на крепостната стена са открити от Братя Шкорпил. Стената е изградена от ломен камък, споен с бял хоросан и примес от натрошена керамика, има дължина 100 крачки и дебелина 3 m. Крепостта е имала две бойни кули. Пред нея е бил изкопан дълбок ров.

Днес се е съхранила крепостната стена, преграждаща полуострова откъм сушата. В края на ХІХ век стената на Урдовиза все още е била много добре запазена. Тя е сред най-запазените крепостни стени по Черноморието.

Урдовиза е маркирана на всички италиански морски карти от XIV-XV в., като името й е варира под формите Уердиза, Вердиз, Верниза и т.н.

Хилядолетната история на крепостта носи и своята легенда със себе си.

Легендата

Когато през XIV век войските на султан Мурад превземат Странджа, над черноморската крепост Урдовиза властва умната, смелата и изключително красивата Стана Урдовизка.

Няколко пъти султанът изпращал воини да превземат крепостта на Стана, но без успех.

Случило се така, че и самият султан разбрал за красивата Стана. Пленен от магията на любовта, разпоредил да му стане жена, а като зестра да получи своята крепост.

Умната Стана се съгласила, поставяйки нови условия – конник да възседне най-добрия ат. С него да обиколи прилежащите на крепостта странджански земи и всичко, което конникът успее да обиколи за ден, да стане царска земя – хасекия (царска област) и свободна привилегирована земя.

“Тъй да бъде!” – изрекъл султанът, запленен и очарован от красотата на хубавата българка.

Умната Стана, обаче, имала много хитър план. Предварително на определени места из Странджа, разпорежда да се поставят еднакви на външен вид коне, за да сменя и един ден да обиколи по-голяма територия.

В края на деня при заник слънце конникът с последния кон пристигат на днешния северен плаж на Китен. Според легендата падат мъртви от изнурителното препускане.

И днес този залив носи името Атлиман – ат (кон) и лиман (залив), т. е. заливът на коня.

Според някои песни не конник, а самата Стана обикаля с коня си земите и накрая пада мъртва.

Султанският ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бива унищожен през 1845 година, при убийството на последния му пазител Хаджи Стоян от село Звездец.